Това заболяване може да се наблюдава като вродено състояние, или по- често е придобито - в резултат на хирургична намеса . Проявите му са сериозно проявени, когато е налице загуба на най- малко половината от дължината на тънкото черво, със, или без загуба на част от дебелото черво. Липсата на достатъчна чревна площ води до частична, или пълна невъзможност за разграждане и усвояване на основните хранителни вещества- въглехидрати, протеини и масти.
За увеличение кликнете върху изображението
Тънкото черво се разделя на 3 секции:
- Дуоденум- часта започваща непосредствено след стомаха
- Йеюнум- продължение на дуоденума; тази част е с най- големи възможности за всмукване на хранителни вещества
- Илеум – е последната част, с дължина 3 / 5 от тази на цялото тънко черво
Степента на проблемите свързани със СКТЧ зависи от това коя част и каква дължина от тънкото черво е отстранена при хирургична намеса. Обичайно премахването на приблизително 1 / 2 от него не води до значими последствия, особено когато илеума е запазен. Отстраняването на целия йеюнум обикновенно не води до съществени проблеми, тъй като съхранения илеум е в състояние да компенсира функционално липсата на йеюнума. Отстраняването на илеума причинява най- съществените проблеми на СКТЧ, тъй като в тази част от тънкото черво се осъществява абсорбцията на масти, жлъчни соли и Вит. В 12 .
Каква е причината за СКТЧ ?
Причините могат да бъдат различни, но най- честата е т.нар. некротизиращ етероколит. Това е възпалително заболяване на тънките черва, наблюдаващо се в периода на новороденото и е по- характерно за недоносените бебета. Други причини са атрезията на тънките черва- това е вродено състояниер характеризиращо се с пълна чревна непроходимост, водещо до усложнения налагащи хирургична намеса с отстраняване на поразения участък; чревен волвулус- тънките черва се завъртат около остта си и това причинява тежко и бързо нарушение на кръвоснабдяването им. Последицата е некроза на чревната стена и отново необходимост от хирургично отстраняване на засегнатата част от червото. В по- редки случаи СКТЧ е последствие на вродена аномалия във вътреутробното развитие на тънките черва , когато те не могат да достигнат нормалната си дължина. Загуба на част от тънкото и част от дебелото черво може да е резултат на коремен травматизъм, както и на необходимост от отстраняване на силно увреден чревен участък при тежките форми на болестта на Crohn.
Какви са проявите на СКТЧ ?
Те в голяма степен са тези на повече, или по- малко изразено нарушение в усвояването на основните хранителни вещества, витамини и минерали. В допълнение, често е налице и загуба на вода и електролити. Основните прояви са:
- Загуба на тегло
- Диария
- Подуване на корема
- Силна отпадналост
- Белези на дехидратация и витаминен дефицит
За голяма част от децата с СКТЧ се налагат чести постъпвания в болница за да се корегират загубата на тегло, на вода, електролити, проявите на витаминен недостиг, както и честите инфекциозни усложнения.
...................................................................
ПРОБИОТИЦИ
Все по- често Пробиотиците се споменават като нещо съществено и важно при поддържането на здравия организъм. Нещо повече те се използват с нарастваща честота и при лечението на различни болестни състояния. Пробиотиците не са нещо ново- те се съдържат в някои храни ( ферментирали мляка, киселото мляко ), за които от векове се е знаело, че имат благотворно влияние.
През 1908 г.Нобеловият лауреат Иля
Мечников доказва,че макрофагите
(защитни кръвни телца) разрушават
вредните за организма бактерии.
Неговите проучвания върху полезните
микроорганизми го карат да изпита
върху себе си действието на
някои от тях и той започва да приема
системно ферментирано прясно мляко и кисело мляко.Мечников отбелязва съществено подобрение на здравето си.Той фокусира своето внимание върфу факта, че голям брой от населението на България е дълголетно и приема, че това се дължи на голямата употреба от българите на кисело мляко,съдържащо специфични бактерии. Мечников нарича тези бактерии Lactobacillus Bulgaricus.
Концепцията за пробитиците е базирана на факта, че чревният тракт съдържа не само болестни бактерии, но и т. нар. „ приятелски ”, или „ добри „ бактерии. Колонизирайки червата те играят съществена роля в процесите на храносмилането, в защитата от действието на болестотворните бактирии и вируси. В антибиотичната ера, се наблюдават все по- често проявите на на т. нар дисбиоза, която възниква поради това, че антибиотиците унищожават не само бактериите причиняващи заболяване, но и „ добрите ” , „ приятелските ” т.е пробиотиците.
Lactobacillus Bulgaricus е само един от бактериите, които имат благотворно влияние върху здравето ни. Други, за които е сигурно, че упражняват полезен ефект са : L.acidophilus, L.casei, L.rueteri, Bifobacterium bifidum, Saccharomyces boulardii.
Сравнително от скоро бяха разпознати начините по които тези микроорганизми повлияват благотворно здравето ни. В общи линии те: участват в храносмилането, засилват чревните функции, имат предпазващо действие срещу рака на дебелото черво, понижават холестерола, спомагат за понижаване на кръвното налягане, подобряват имунната система, потискат възпалителните процеси, подобряват усвояването на минералите, участват в борбата с гъбични инфекции ( candida ).
Чревният тракт съдържа огромно количество ( трилиони ) полезни микроорганизми, които се определят като чревна флора, или микрофлора. Както се отбеляза по- горе употребата на антибиотици съществено намалява полезните бактерии на чревната флора, но има и други начини за това- хлорирането на водата, пастьоризирането на млякото, стерилизирането на храните, добавката в тях на консерванти. Инфекциозните чревни заболявания също водят до сериозно нарушаване на баланса на полезните чревни заболявания.
Естествен източник на полезните микроби са плодовете, зеленчуците и другите храни, които не са били подложени на топлинна обработка. Първите полезни микроби с които се срещаме се съдържат в кърмата, а тези съдържащи се в млякото са най- полезните за здравето. В последно време пробиотиците се предлагат като хранителна добавка под различни форми. Преди да решите да приемате някоя от тях се консултирайте с Вашия личен лекар.
Заболявания за които е доказано полезното действие на пробиотиците:
- Инфекциозни диарии
- Синдром на раздразненото черво
- Възпалителни чревни заболявания ( улцеративен колит, болест на Crohn )
- Инфекция с Helicobacter pylori, съпроводена с гастрит, или язвена болест на дванадестопръстника.
- Възпаление на венците
- Вагинални инфекции
- Кожни инфекции
- За профилактика и лечение на атопичният дерматит и различни екземи.
Какво представлява изследването?
Метод за образна диагностика, използващ ултразвукови вълни
Кога се провежда?
Ехографията намира място като диагностичен способ при заболяванията на черния дроб и жлъчната система, панкреаса, бъбреците, пикочния мехур и простатата, при заболяванията на щитовидната жлеза и гърдата, за оценка морфологията и функцията на сърцето и редица съдове.
Голямата информативна стойност го прави удачно средство за скрининг, както и в терапията при някои инвазивни процедури за визуализиране на прицелен орган или патологична формация.
Как се провежда?
Трансдюсерът на ехографа съдържа пизеоелектирчен кристал, който при приложение на електромагнитни вълни става източник на ултразвук.
Той се разпространява в тъканите и се отразяват при контакта с тях. Отразените вълни се регистрират от трансдюсера и се превръщат в електрична информация, обработвана от компютър и визуализирана на екран.
Ултразвукът се разпространява в тъканите с еднаква скорост, но се отразява в различен момент в зависимост от дълбочината на подлежащата структура, което дава пространствена информация.
Отделно качествата на всяка една структура дават различен интензитет на отразените вълни и съответно различен образ на екрана.
При А-мод се сканира само линеен участък, при В-мод се наблюдава двуразмерен образ, при М-мод можем да следим движения (напр. Ехокардиографията).
Доплерът носи информация за скоростта на движение не кръвния ток, а комбиниран с В-мод се използва масово в съдовата диагностика.
Какви са рисковете, усложненията, недостатъците?
Не са известни рискове при използването на ултразвук.
Специална подготовка?
Желателно е да не се приема храна за поне осем часапреди извършване на изследването. Когато стомахът е празен,а червата и жлъчният мехур са спокойни, органите се визуализират по-ясно.
При изследване на органи в малкия таз е препоръчително това да става при пълен пикочен мехур, отново заради по-добрата видимост.
